О, здравей, сладост!

Приятна лятна буря е виновник да гушкам бебе Теди на първия ѝ рожден ден. Ще я помня винаги, точно като първата целувка, заради невидимата обвързаност между нейния специален ден и моето специално ателие. Тя е първият ми малък клиент тук, посрещам я със затаен дъх и макар все още да съм далеч от официалното рязане на лентата, ето, вече имам какво да разкажа. Докато се наслаждавах на бебешката ѝ сладост, големият ѝ батко съзаклятничеше с малкия ми син. Само за минути чисто новата стена се сдоби с десетина омазани в какао пръстчета, някаква игра бе инсталирана на телефона ми, пред обектива постоянно се стрелкаха бързо движещи се момчешки крайници. Междувременно успяхме да разстроим бебе Теди и една издайническа сълзичка засия като бисерче. През останалото време обаче тя бе в прегръдките ми…

Всичко започна с един (не)стандартен кадър за проба на светлината – един от онези, които повечето хора вероятно биха изтрили или поне не биха извадили на хартия за семейния албум, но типичен и така да се каже… нормален за моите деца.

Свободният елемент Емо изгуби интерес към всякакви пробни снимки не само заради досадата от позьорщината. „Гладен съм“, бе изречено с онзи категоричен тон, нетърпящ преговори и само пристигането на бебе Теди спаси фотографът от гнева козирошки.

За шоколадовите пръсти по стената на ателието и с деликатното участие на парченцето торта, с което се омазаха Теди, Калоян и Емо, вина има само и единствено Шазлин с нейните сурови торти. Честно да ви кажа, поръчах голяма, дори огромна, за рождения ден на моят Калоян, защото лакомията ми към нейните десерти започва да се превръща в класически навик. Захранихме бебата със Шазината торта и дори остана за утре. Ако има друго бебе, бързащо да опита този велик вкус, предайте му просто да заповяда на мачкане, снимки и цапаница. Стените ще ги глася да бъдат винтидж…

А срещата ни с Теди не приключи без участието и на копринени цветя. Нейде към Скандинавските страни ще отпътува този комплект за мама и беба в лавандула:

И тъй като така и така всичко издадох, ще изплюя камъчето, та да се свършва веднъж завинаги с мъките по пазенето на тайната. Ателието се намира в центъра на София, близо до стадион „Васил Левски“, и когато някой ден през този век подредбата му се доближи до представите в моята глава, ще празнуваме като на сватбите от приказките. В ателието ще има кът за фотосесии, работна площ по създаване на копринените ми цветя, местенце за водене на работилници и още разни полуобмислени идеи. От всичко това най-много се вълнувам от възможността за личните срещи с вас, новите познанства, моментите на кратки бягства от ежедневния шум. Ключът към това щастие е в дамската ми чанта…

По рачешки емоционално и с типичния миш-маш, Изи

  1. Чудесна и емоционално заредена сесия! ❤ Изи, чак аз нямам търпение вече да резнеш официално лентата! А за тортата по стената – сложи една рамка около омазаното – това е по-хубаво от счупване на бутилка в корпуса на кораб! 🙂

    Харесвам

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това: