История за приликите

Бързам да отбележа всички случайни и неслучайни подробности, преди центрофугата да ме е поела в шумния си вихър. Тази история със семейството на Силвия бе замислена като лавандулова, хммммм, някъде там, сред Родопите, но се превърна в разказ за детски смях из усойната Витоша. Какво научихме една за друга, ето:

Списък на приликите:
  • имаме топли сини очи
  • имаме по три деца
  • децата ни имат почти еднакви разлики помежду им
  • на най-малкото всичко му е простено, от най-голямото очакваме повече отгворност, а средното е медиатор
  • мъжете ни са адаши
  • мъжете ни разбират от всичко (хм, с най-добри чувства, нали)
  • мъжете ни поддържат постоянна мобилна връзка с външния свят, дори и по време на почивка
  • подложени сме на едни и същи реплики, навици, чуденки
  • нямаме помощ в отглеждането на децата
  • работим от вкъщи
  • работим и в полза на обществото
  • изпълняваме ролята на такси за децата
  • творчески персони сме, а кариерите ни са се развили съвсем сходно
  • поради горното, предпочитаме творчески хаос пред казармен режим
  • умеем да изключваме фоновия шум, когато механизмите ни за крисизни ситуации с децата не работят
  • научили сме се да си прощаваме сами на себе си
  • мултитаскингът е за аматьори, ние сме силни жени.
Списък на разликите:
  • Силвия има две момичета и едно момче, аз – обратното
  • моите деца са по-големи
  • Силвия изглежда прекрасно, аз си имам оправдания.

Преди тази среща не се познавахме, не зная как успяхме да избърборим толкова много неща само за минути. Прекъсвахме се, знаейки какво е да си в обувките на другата, и далеч без да любопитстваме за ритъма ни на живот, просто споделяхме каквото имахме нужда. Минути след като се разделихме, вече разказвах на мъжът ми: „Знаеш ли, че има още едно семейство точно като нас, ама наистина! Представяш ли си?“

И така, това е история за приликите. За семейството, за доверието, за обичта, надеждата и детските прегръдки, за които живеем…

Благодаря, Силвия, за дозата нормалност, която споделихме. Най-доброто предстои!

Изи

One Comment

  1. Невероятна!
    Това е думата с която мога да те опиша!
    Благодаря за цялото изживяване и искрената съпричастност!

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d bloggers like this: