Честит Ден-ден, Тидик

Той открадна сърцата ни преди година. Обви ги в гальовно мъркане, грапави целувки, щури игри, ежедневни бели. Дойде при нас неочаквано, за да ни научи на смирение, прошка, взаимност, подкрепа. Изгради домашното стадо около себе си, поставяйки ни в доброволно и пълно подчинение и раздавайки ни роли.

Аз съм майката. От мен се очаква да осигуря освен дневните нужди, още и шия за сукане, виж тук, собствената ми възглавница, small talks, разходки. Пази ме, докато работя и вечер рядко заспива без мен. Понякога сяда на клавиатурата и изпраща съобщения на приятели. Има собствена наблюдателница и следи изкъсо готварските ми експерименти. Когато пътуваме, е спокоен само ако транспортната чанта е в скута ми и ме вижда. Нарича ме „ма-ма“ и не си въобразявам.

Съпругът ми е таткото, от когото изпитва тих ужас заради смешните опити за превъзпитание и чиито ласки дълго време очакваше. Днес гледат заедно мачове. Само на мъжът ми е разрешено рязането на нокти, къпането и размахването на разлютен показалец. А когато привечер се звънне на входната врата, охаааааа, напуска леговището си върху трапезната маса, от която многократно и безнадеждно сме се опитвали да го преместим през деня.

Децата са неговите двама братя и сестра, с които се вършат всякакви лудории. Четиримата са звезден отбор по криеница, футбол, бягане на кратки разстояния с препятствия, разрушаване на покъщнината. На излизане се разделят с целувки, на прибиране се заплюват кой първи да го нагуши.

Тидик е всичко, което не сме очаквали от една котка. Държи се като пазач, когато у дома влезе съмнителен възрастен – за малко да изяде нашият майстор. Гони топка досущ като куче и изпълнява командите „Дай“, „Дръж“, „Донеси“. Дебне мухи със същото любопитство и устрем, с които гони опашката си. Изключително социален към чужди хора, но и премерен в общуването, пазещ личното си пространство. Позволява на други деца да го мачкат, скубят, преследват, разбуждат, но винаги слага край на общуването, когато никой от семейството му не го подкрепи и опази.

Благодарен. Любвеобилен. Героичен. Няколко пъти през тази първа година заедно, животът на Тидик бе в риск, а тревогите ни безпрецедентни. Освен всички подобни, на девет месечна възраст излетя от втория етаж. Почерпихме пишман батмана с… кастрация. Преживяхме няколко раздели заради болнично лечение и пътувания, през които каквото и да правехме, където и да се намирахме, мислите ни бяха към него и нямахме търпение да се съберем отново.

От мъничък умее да позира и го прави с любопитство. И нито веднъж не е поискал ретуш. Няма ден, в който да не ни разсмее със смешна поза или изразителна муцуна, с поредното място, в което, удивително, но някак се е напъхал като частица от пъзел. Участва активно в живота ни – дали гледаме филм или имаме гости, спортувам, работя или стягам багаж, той винаги е с нас и не остава незабелязан. Нали е наше дете, братче на децата ни.

Не е отмъстителен и не прави напук, напротив. Осъзнава, когато е направил беля и се старае да бъде извинен. Друг е въпроса, че никой от семейството му не е в сътояние да се справи с лъвското му постоянство да повтаря нарушенията отново и отново.

През месец май 2018 г. Тидик бе посланик в глобалната кампания #foreveragainstanimaltesting на The Body Shop Bulgaria и Cruelty Free International, тук можете да се запознаете с подробностите.

Има няколко имена и отговаря на всички: Маминчо, Котьо Мамин Гъскин, Анжде Господар Минев Първи, Андже Чинка, Котанджо, Гъсоче, Коттти(туу)

Не съм подозирала каква силна любов и привързаност може да има между човек и животно. В студентските си години отглеждах куче, което обичах силно, но за него не бях майка, просто усещането е съвсем различно. Актът на осиновяване и денонощната борба да опазя крехкия десетдневен живот в ръцете ми; пълното приемане на мисълта, че не харесвам котки, но от онзи миг, когато за първи път го нахраних, безрезервно и интуитивно се влюбих в една; смешните чуденки на Киси:

„Кога ще проговори, мамо?“

„Майка му кръстила ли го е?“

Тази отдаденост превърна връзката ни в специална…

Не всичко е цветя и рози, разбира се. Отказвам да призная, че е възможно да съм развила алергия към животни. Денят ми започва с кихавици и прозрачен секрет, приемам ги с търпение и чакам да отминат. Инат съм. Или пък не, просто съм обичана и тази обич върви с всички възможни тревоги, препъни камъни, лутания, надежди. Да бъдеш част от стадото на Тидик е щастие, той е нашето щастие.

Ако сте на път да осиновите животно, моля ви, имайте предвид, че това е отговорна и обвързваща стъпка, която създава неразрушима връзка помежду ви по силата на благодарността, която то ще изпитва към вас и обичта, която можете да му дадете. Всяко усилие, всеки разход, посветено време или провалени планове, разрушени мебели – всичко това е само една малка част от съвместния ви живот. И повярвайте ми, това е ниска цена срещу чувствата на едно интуитивно създание, разчитащо на вас и отдаващо цялата си топлина именно на вас, неговият Човек.

Обичаме те, Тидиче, живей щастливо,

Мама

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това: