Отдавна ми се правеше нещо ново откъм декорация за нашия дом, което иначе не бих опитала поради липса на опит и умения. Откривала съм страхотни калъфи за книги – и авторски произведения, които се отличават с дизайна, като тези на m.i.i.a., и класически тип. Имам две дрешки за книги, и ще продължа да ги имам, когато ги открия. Така ми хрумна да си направя сама, и защо пък не, без претенции за каквото и да било. Но преди това да ви разкажа:
В библиотеката у дома съхранявам библиофилски издания, наследени от любимата сестра на любимата ми баба Изабела – Мариам. Когато бях малка, си я представях като дамата на сърцето на Робин Худ, макар че тя можеше безспирно да ви разказва за театралната си ролята на мадам Бътърфлай в Американския колеж. В следващите години я виждах различна. Например, всяка неделя тази крехка като порцелан буржоазка получаваше анонимни заплахи или изслушваше невротични домакини, които генерираха към нея едно безспирно телефонно възмущение към едноименното предаване на Кевор Кеворкян. Макар по роднинска линия да нямаме нищо общо с него, моминските имена на двете сестри (и техния брат, мой чичо) бе същото. Какво да се прави – тогавашната демо версия на Facebook бе телефонния указател. Всеки го притежаваше. Всеки го ползваше.
Танти Мариам или просто Пати, както я наричах, но това е друга история, беше бохем. Въртяла е на малкия си пръст не един кандидат, омъжила се и дарила мъжът си с… рога. Няколко пъти. Е, в нейна защита, той първи предал брака им, а тя се научила да употребява мъжете в живота си за забавление. До сетния си час обаче носеше златната халка на кокалестите си пръсти, а сватбената им снимка си имаше цяло чекмедже в уникално резбован контрабюфет. Всичко около нея беше миниатюрно – тя самата, стоманеното канче за готвене, кухненския бокс, вазите, масата, на която преподаваше уроци по английски почти до последно. Само патериците и наклонената ѝ стойка, напомняща кулата в Пиза, разваляха магията и я приближаваха към ежедневието. Пати бе изключително начетена и силна жена, и нито веднъж не се оплака от нищо.
С колко много истории сме свързани… С някои можем да просълзим и най-добрия комедиант. Например, в дома ѝ една вечер започнаха да се чуват странни шумове, които я плашеха. Отидох да пренощувам при нея, тъй като в родата съм известна с пророческите си сънища и космически откровения. И двете предусещахме, че си имаме работа с полтъргайст, защото през 90-тте всяко домакинство се хвалеше с поне едно свръхнеобяснимо събитие. Смятахме любезно да помолим съществото да отстъпи от живота на живите. Цяла нощ проведохме изключително смислен разговор с него, като видни екстрасенски, докато не се качихме и двете на лампиона от ужас. Нашият полтъргайст се оказа обикновен плъх. Иначе, благодарение на силата на мисълта ни, с почукване и с потропване, мнимият полтъргайст ни сподели, че преживе е бил млад боец, загинал в Балканската война. Или поне така го разбрахме.
С Пати обсъждахме любовния ми живот на чаша чай. Бях сигурна, че след като ми видеше гърба, бързаше да се обади на баба ми, а тя от своя страна препредаваше на баща ми. Иначе нямам обяснение как всички знаеха всичко, като една задружна арменска фамилия. Понякога се получаваше развален телефон. Така един ден се оказа, че имам гадже, за което изобщо не подозирах. Убедена съм, че въпросното момче съществуваше само в бабешките им фантазии, а брат ми прояви огромно търпение да не набие друг, с когото танцувахме в дискотека. Точно заради това никой не разбра когато реших да се омъжвам, а просто заповядаха на двете сватби. Но и това е една друга история…
Пати почина няколко години по-късно, в очакване на първото внуче. Така и не го видя. Останах с книгите ѝ от Американския колеж, дребни декорации и прекрасния ѝ гипсов бюст на Доганов от 40-тте години на 20 век. Скромната ѝ библиотека в момента е нависоко, за да предпазя книгите от палавите детски ръчици. И точно тук, в таймлайна се засичат една нейна книга от 1908 г. и едно предизвикателство в групата Isabelle`s friends. Сравнително бързо (следващия опит ще е по-така), и много лесно обличане на кориците се получи, в което децата ви могат също да участват. Ето как и какво, с всичките съпътстващи от слабоумието ми грешки:
Най-напред може да ви се наложи да събудите косматата топка и да я премахнете от работното ви място, върху което нагло се припича. Тидик рядко успява да се намърда тук, но с презрението, с което ме обля, се замислих това моето или неговото е?!
Необходими материали:
* книга или тефтер
* филц (за предпочитане от качествената му версия)
* креда (молив или химикалка вършат същата работа)
* инструменти и консумативи за шиене
* остатъци от материали всякакви
* линия (при двама ученика у дома, открих… дървено трупче)
Отрежете две идентични парчета филц, след като внимателно сте определили размера на книгата в разтворено положение, и сте оставили резерв за подгъване навътре. Представете си ученическите подвързии, поне аз така направих.
Ползвам щампован филц, който много харесвам. Плътен е, равномерен като дебелина, същевременно мек и много нежен. Е, да, скъп е.
Определете центъра, ако сте решили да декорирате вашата дрешка там. Сега е момента да пришиете или залепите онези остатъци от всякакви неща, които притежавате, за да не се вижда шев от опаковата страна. Първоначално мислех да ушия калъф със закопчаване, много симпатично ми изглежда, но пък бързо схванах, че това изисква съвсем различен тип кройка. Чисто технически, убягват ми някои неща. Нищо, следващия път.
Ето тук се затвърдих в грешките си. Реших за добра идея да вмъкна книгоразделител от парче дантела. И всичко беше много красиво, докато осъзнах, че съм го зашила за долната страна. Гравитацията е неопреодолима. Сбогом, дантелке, вие внимавайте повече!
Мда, трета грешка. Центърът се оказа някъде другаде, още малко наляво може би, а идеята дантелата да изиграе ролята на винтидж флагче, хич не ми се получи. На помощ се яви друго парче, промотирах го във фльонга.
Да добавим и едно бързо цвете, отрежете 10 листенца. Постарайте се да ви се получат небрежно, най-вече защото се забавляваме.
Моите подложих на експеримент, за да ги състаря поне малко. В това парче филц има естествена нишка, поради което плата се възпламенява. С евтиният няма такава грижа.
Прегънете „листетата“ в долния им край и ги зашите плътно едно до друго, с надставяне, за да се получи обем. Лепете на воля, ако шиенето не е вашето нещо. След като всички листенца са си по местата, в центъра добавете копче и готовото цвете… смачкайте със все сила.
Ето такава рошличка се получи.
У дома лепило няма, заради това заших всичко за калъфа, като внимавах конецът да преминава само през единия слой от щампования филц. И, voilà!
Условието на предизвикателството можете да откриете в групата, а подаръка от мен ще бъде цвете от коприна за вашата дреха за книга.
Ето я и Пати, която тази нощ със сигурност ще сънувам. Кадрите са от далечната 2014-та година и са толкова едни такива хм-хм, колкото можех тогава да снимам…
Очаквайте следващия DIY проект през март…
