Коледа в бабиндом

Нашата щурава Коледа, в която имаше какво ли не – „Сам вкъщи“ и „Мери Попинз“, плейстейшън (хм, да) и букет рози, сармички и баница с късмети, гости при роднини и инфарктно допълване на подаръците (както винаги), се сдоби и с небрежни снимки. Те нямат фотографска стойност, но са мил семеен спомен. Запълват една празнина, толкова типична в периоди, през които имам нужда да не наблюдавам случващото се през визьора, а да присъствам и да се наслаждавам на момента, както правят всички. Снимките ми не успяха да представят историята на цялото ни преживяване, всъщност дори и история не е, а обикновено коледно празнуване, защото… батерията на фотоапарата се оказа изтощена, а зарядното – в София. Но пък така ще си оставим и нещо само за нас…

А в бабиндом винаги ухае на няколко манджи, поне пет. Топличко е и е толкова тясно, че седем души и една котка винаги са сгушени и усамотение не съществува. Ще се скараме няколко пъти, след това ще ни мине и пак ще подхванем нещо заедно. Филмовият маратон не ни мърда. Дядо пуска телевизора още за закуска, не пропуска обедните новини, споделя нещо с вълнение и цялата фамилия започва обсъждане. Тогава баба го прекъсва и изпраща да донесе нещо от мазето, откривам дистанционното и спирам телевизора. Дядо се завръща, заема се да чупи орехи и изведнъж, пук, екрана светва и всички отново гледаме. Поредната коледна боза свършва, децата изведнъж се оказват умрели от глад, сега и веднага трябва да се яде…

Кога ще ритаме?“ и „Може ли да карам кънки?“, „Мяу!“

Децата са разпределени на мъжете – момчетата излизат с дядо към игрището, сестра им припка до баща си в посока зимната пързалка. Ние с баба и котето оставаме у дома. Тя отново готви, котето се обвива в краката ми, аз обличам метални диадеми в сатенени панделки. С един случаен размах купувам точно 112 броя преди да заминем. За да си помогна за новите поръчки през 2019-та, пък и да си почина от предколедните ангажименти с извършването на движения, които не изискват интелектуална и творческа дейност, ръцете ми се роботизират.

Стъмва се. Чуваме момчетата как тичат по стълбите. Пак са се скарали. Неизбежно е, вдигам равнодушно рамене, в очакване на поредния разказ, в който ще се прекъсват и всеки ще твърди, че той е прав, а другия крив. Баба се намесва обаче и вместо тирада, последва миене на ръце и сервиране на масата. Малко по-късно всички са се прибрали, чичо и приятелката му идват на вечеря. Носят подаръци, ние поднасяме също. Разменят се подправки, пресягаме се от една купа към друга, прибори дрънчат, малко смях и много шум – не особено възпитани, но пък какво, едно обикновено семейство.

На връх Рождество програмата и децата вече са разпределени – роднини, футбол, роднини, футбол. Последни приготовления.

Къде е Дядо Коледа сега? Кога ще мине от тук?“

Следим изкъсо среднощната му обиколка от Гугъл приложението, прозяваме се преяли, разказваме си нещо смешно и ха, Дядо Коледа се оказва над София. Подминал ни е! Подаръците обаче са под елхата, нетърпеливи сме всички…

Коледната утрин е топла. Очаква ни баница с късмети, които забравяме да хвърлим в реката. Телевизорът отново е включен, момчетата играят мач, с дъщеря ми работим над проекта ѝ по български език. Дядо е изпратен на село, а баба отново готви. Малко по-късно батерията на камерата отказва. Нищо, споглеждаме се всички, достатъчно ни е и това…

Баба и децата правят сурвачки с домашни пуканки и сушени плодове. Поради някаква си тяхна причина сурвачките са две, вместо три.

Сурва, сурва, година, да е весела и щастлива! Догодина до… КАМИНА!

Кой каквото запомнил, подвиква в звънък смях, а след него другите са като ехо. На връх Нова Година напълно ще забравим за сурвакането. Ще имаме гости у дома, котето ще счупи три чинии, най-малкото дете ще обърка бащите, а бенгалския огън ще се превърне в частна заря.

Понякога се питам, има ли по-шумно семейство от нашето? И какво ако няма, нали е весело и в обич!

Стягаме багажа, потегляме обратно към дома. Вече знаем, че съседката е заварила апартамента си разбит. С тревога отключваме дворната врата и надничаме вкъщи. Посреща ни блещукащата елха, студено е, а забравената сушилня е успяла някак си да отвори вратата и да засипе входа на банята с единствените ни чисти дрехи. Споглеждаме се – и това ще мине.

И тази година нямаме семейна снимка.

Пазим се от тежки равносметки и сериозни обещания за Новата 2019-та. Държим само на някои неща – да улавяме момента, да се научим да живеем бавно, да споделяме времето си с приятели, да даваме още повече. И всички – и вие, и ние да сме здрави! Край на предаването.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това: